Мъдростта е това, което мъдрост е определението
най-високата духовна мощ на един човек, в резултат на интелектуални, емоционални и духовни усилия, синтезиране на всички видове знания и активна връзка с човек на света; разбиране на смисъла на нещата, по смисъла на собственото си съществуване и смисъла на живота като цяло, което позволява на човек да се изгради свой собствен начин на живот и отношението на хората по отношение на най-високите стойности на човека и исторически характер.
↑ Отлично дефиниция
Непълно ↓ дефиниция
проникваща чувство за стойност в живота, всяко чувство на нещата, във всяко действие и реакция до спонтанен "оценка", която придружава всеки опит; разбиране на всички наистина етичен живот от гледна точка на благосъстоянието; винаги зад практически съзнанието на начин на комуникациите му с стойност. В строго против интелектуалната смисъл може да се нарече етични духовността доминиране етика като DOS. духовен фактор във всички човешки живот "(Hartmann. етика, 1935).
↑ Отлично дефиниция
Непълно ↓ дефиниция
най-високата духовна мощ на човека, синтезиране на всички видове знание и активен човешки отношения към света. В древни времена идеалното градински чай - (., Когато конкурентни или търгувани други) съзерцание ", стадион". Различно разбиране на ММ се случва в християнството, заедно с идеята за "спасение", лично и обществено усъвършенстване; градински чай тук - учител на живота, неговата предавател. В Москва има мит активност, емоционалност и кратност на художествен образ, точността на научни, рационален знания, антиномията на разума и почтеност. М. обхваща идеален. Философия - "любов към мъдростта" ( "на мъдростта"). М. е самокритика на разума и вечен напредък.
↑ Отлично дефиниция
Непълно ↓ дефиниция
Самата същност на мъдростта, съдържаща се в небитието ", казват
кабалистите; но те също носят срок до Словото или Логоса,
Демиург, че тази вселена е наречен в съществуване.
"Едно Мъдростта - в звук", казват окултистите, - когато
Отново, Логоса се разбира под звук, който има
Akash субстрат. В "Зоар", "Книгата на Splendor", заяви: "Това
Има един принцип на всички принципи, мистериозната мъдростта на всички короната,
това, което е от Бога. "(" Зоар ", III, Фол. 288," Кабала "
Meyer) И това се дължи на :. "Над Kether има Ayin или ENS, т.е.
Ein, No-че. "" Той е наречен така, защото ние не знаем, и
че не е възможно да се знае, че в този принцип, тъй като. го по-горе
повечето от Мъдрост "(III, Фол. 288). Това доказва, че истинската
Кабалистите са съгласни с окултистите, че същността или това, което
Мъдростта е по принцип, дори по-висока тази висша мъдрост.
↑ Отлично дефиниция
Непълно ↓ дефиниция
концепция, в най-общ смисъл означава, че дълбоко ума, въз основа на житейски опит. М. - специални отношения към света, към живота, разбиране, че обикновено се дава на повечето хора, но това не се възприема от тях като нещо важно и съществено. М. може да се дължи obschechel. знание, към Роу е потенциално достъпни за всички. Напр. мерки за привеждане в съответствие в случаите на действия за постигане на наследственото цели. В същото време М. - не само знания, тя е израз на емоционалните и чувствени сфери на хора. психика, а постигането й е свързано с самопознанието. Следователно М. очертания обикновено не са в дискурсивно но в афористичен форма. Добре известно е, че философията се разбира още от древността като "любовта на М.". Това означава, че тяхната собствена философия и философстване yavl. не толкова възхода на Москва и желанието си за нейното постигане. Особено М. възвиси в Библията, където се казва за себе си: "Господ ме имаше в началото на пътя си, преди от древните Си дела; Бях създадена от вечността, от самото начало, преди земята. Аз съм роден, когато нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилни с вода. Докато все още не беше направил земята, нито полетата, нито праха на света. Когато той се приготвяше небесата, аз бях там "(Пр. 8, 22-27). Литература Николай Kuzansky. Hunt мъдрост // Vol. В 2 об. М., 1980. Т. 2. V.I.Polischuk
↑ Отлично дефиниция
Непълно ↓ дефиниция
- във философията нещо повече от интелектуално развитие, притежава обширни познания или опит експерт. Това е способността да се поставят никакви познания във връзка с общия смисъл на живота, с достойнство, призвание и съдба на човека, от духовните и моралните устои на неговата мисъл и живот; но тя е и изкуството да се живее според смисъла на констатация. Мъдростта на древна философия се разглежда като източник на всички човешки съвършенства, неговата добродетел и щастие. Но често скръбен признаване на природата на истинска мъдрост (Ekkl.1.18). Чрез Габриел Марсел, способността на човек да придобие мъдрост ", тъй като се ерозира от вътрешните сили, сякаш по силата на споразумение, за да се предотврати дори възможността за него!" Следователно вътрешната трагедията на желание за мъдрост, която философът трябва да приеме като неизбежно в условията на работата си, като следствие от основната несигурност на човешкото съществуване в света, най-вече през този век, както XX-ти. Тази трагедия е омекотена с надежда да се намери светлина върху пътя, водещи извън нашето време и нашия свят. Християнството се обръща към мъдростта на отвъдност - най-висшата мъдрост, което предполага откритост и острота на ума и сърцето на човека към Духа и Словото. Пътят на мъдростта Бонавентура разбира като "път на пламенен любов към Разпнатия" и всеотдайност за слава на Бога. В томизма: мъдрост - необходимо условие за постигането на святост и човечеството разкриване.
↑ Отлично дефиниция
Непълно ↓ дефиниция
знание и добродетел. Мъдрост - това е крайната цел на философията. Той съчетава теоретични знания с практическата реализация на идеалите: мъдреца се различава от един учен, който въплъщава неговото учение на практика, и това също е имал животът му е изпълнението и свидетелствам за истината. Идеалът на мъдър човек - това е най-високата древния идеал: например "Седемте мъдреци" на древна Гърция, които консултирани мощни мъже от онова време, и че само са имали пълен по това време знания - Thales, Pittacus, Bias, Солон, Cleobulus, Missoni и Хилон (Платон кавички ги в диалоговия "горещо Prot"). Стоическата учение ни разкрива основните характеристики на гръцката мъдреца: основната си функция - способността да се живее "в хармония" със света; тя отразява всички закони на космоса (вселената). В въображението на древните гърци градински чай - това е най-вече този, който съзерцава звездното небе, и които са пълни с дълбоко чувство за ред и поради неща. В по-съвременен смисъл на мъдреца - този, който живее в хармония с човечеството: кой в човешкия световен ред не е задължително да се наложи целия опит да се разбере всичко (Гелен "Теория на Агенция" 1933). Най-строги пространство или ще има етичен определение за мъдрец мъдрост на древността - интуитивен познаване на законите на света, както и в съвременния смисъл на думата - разбиране на други проблеми. В по-обикновения смисъл на мъдростта - морално понятие означава "балансирано" личност "предпазливост" (Платон), или способността да контролира своите желания. В този смисъл обратното на мъдростта е страст и глупост. Понякога тя се приравнява с повишено внимание.
↑ Отлично дефиниция
Непълно ↓ дефиниция
Висше образование, цялостен, духовен и практически знания, ориентирана към разбирането на абсолютната смисъла на живота. Повечето дефиниции на мъдрост, намерени в класическите етични-философски традиции подчертават, че е в момента на най-висока експертиза в своите стойностно изражение. В древна мъдрост е смятан за един от четирите главни добродетели (заедно с умереност, справедливост и кураж). Според Лайбниц, мъдростта е "познаването на най-висшето добро", според Кант - "имотът ще бъде в съответствие с най-висшето добро, тъй като крайната цел на всички неща"; Л. Н. Толстой го определя като "знанието на вечните истини, които могат да бъдат приложени към живота", и така нататък. D. Една от най-съществено значение мъдростта на първоначалното значение е свързано с умствена трансформация на познания по въпроса по пътя на възнесението (рационалист, възторг и т.н.). KAbsolyutu субективен дух. Това чувство на мъдрост, което показва по-висок по-горе състояние на духовността в последствие е свързано в редица начини (трансперсонална психология и т.н.) С различните проявления на свръхестествена манталитет (предвидливост, ясновидство, и така нататък. Н.).
Най-етичен и философски контекст на думата "мъдрост" е най-тясно преплетени с гърка. идеята за София, което означава не само субективно състояние на ума, или ума, но и обективните характеристики на нещата (тяхното съвършенство, красота, хармония), както и като доста ясна индикация за креативността. Последният смисъла на "Света София" е наложена значителен отпечатък върху нейния етичен и философски разбиране, тъй като Сократ-Платон и завършва българските философи sophiologists (В. С. Solovev, П. А Florenskii С. Н. Булгаков, Е. Трубецкой , L. P. Karsavin и др.). Етичната-философски смисъл на думата, София-мъдрост дойде да се разбира като творческо изпълнение на идеи в съществуване, истина в живота, като добра трансформация на реалността и живее изпълнение на идеална. Това състояние се извършва в начина на живот на мъдреца, който се опитва да работи чрез морален живот и Sophian трансформация "етос", за да се постигне единство с Абсолюта. По този начин. мъдрост в своите цялостни духовни и практическа гледна точка е придружена с моралната мъдрост.
↑ Отлично дефиниция
Непълно ↓ дефиниция
↑ Отлично дефиниция
Непълно ↓ дефиниция
Според Н. Хартман е: 1) "влизане в смисъл на стойността на живота, всяко чувство на нещата, във всяко действие и реакция до спонтанен" оценка ", която придружава всеки опит; 2) разбирането на всички наистина етичен живот от гледна точка на благосъстоянието; 3) е винаги зад практически съзнанието на начин на комуникацията си с стойността; 4) В строго antiintellektualisticheskom смисъл може да се нарече етично духовност, етика с господстващо положение; 5) Основната духовна фактор, основната стойност на идеала в цяла човешкия живот "(Hartmann. Етика, 1935). Ето защо, мъдрост е етично, духовно знание с едновременното прилагане в ежедневието. Сейдж се отличава от един учен, който въплъщава неговото учение на практика, и това също е имал животът му е свидетелство за истината и реализация Sophian знания. Стоическата учение ни разкрива основните характеристики на гръцката мъдреца: основната си функция - способността да се живее "в хармония" със света; тя отразява всички закони на космоса, вселената. В въображението на древните гърци градински чай - това е най-вече този, който съзерцава звездното небе, и които са пълни с дълбоко чувство за ред и поради неща. В по-съвременен смисъл на мъдреца - този, който живее в хармония с човечеството, то е различно разбиране на проблемите, както и възможността да контролират своите желания. В този смисъл обратното на мъдростта е безумие, и страст. Понякога тя се приравнява с повишено внимание. В по-практически смисъл, мъдрост - морална знания, връзката на любовта, добротата и истина (Дал). Според съставителите на речника, мъдрост - е най-високата стойност на човека и системна форма на човека и света на знанието, което е органично слети, слива, се присъединиха всички нива, форми, методи аспекти на познанието. С него се постигне цялостен разбиране на истината и реалността, разкрива тайните на микро- и макрокосмоса, най-големите загадки на човешката душа. Духовна мъдрост като най-високата стойност е органично съединение любов към хората, към себе си, за естеството на общата и дълбоки професионални знания. Това единство на творческото мислене високите морални принципи и необходимо за изпълнение Sophian качества във всекидневния живот на индивида. В човешкия концепция за мъдростта отразява дълбоките корени онтологични sophianic самото съществуване, на космоса. Те вероятно ще бъдат тези свойства на Вселената: присъствието в него на хармония и симетрия, осъществимост и мерки, и в дивата природа мимикрия и др. Sophianic, като се излива в космоса и човечеството се възприема в различни раздели, видове, изражения, форми. Мъдростта положи и е в основата на културата на всички народи на земята. Deep мъдрост прониква в системата вяра на световните религии и повечето религии по света. Осъзнаването на стойността на мъдростта първоначално е наличен в разбирането на смисъла и целта на човек на земята, във всички видове и форми на човешка дейност, на човешкото съществуване. Откриване на хора пътища към мъдрост, неговото изкореняване в съзнанието и манталитета, в уменията и навиците на човешката природа, помагат на хората да се лекуват от егоизма безумието, Защото зло, насилие, несправедливост, това е, за да донесе страдание на другите и себе си, и т.н. За да се реши този проблем, и прости, и безкрайно сложен: необходимо е да се научи човек да мисли със сърцето си, а именно да се види през очите на хората, както и естеството на знанието и любяща душа. И за това, че е необходимо, както се твърди от Shakarim, научи хората как да живеят по съвест. Философски мъдростта е един цялостен начин на възприемане на себе си и света. Това органично се слива духовно преживяване на любов и доброта с истината на човешкото познание, висока степен на развитие на съзнанието му и интуиция, вяра, върховната истина и уязвима съвест, здрав разум и желание за справедливост, съвпадението на мисли, идеали и дела, начина на живот. С други думи, мъдрост е благородна сплав начини духовния, интелектуална, стойността, интуитивен и практическо разбиране на реалността. За практическия разум изключително важно да се разбере и да бъде в състояние да прилага в ежедневието си се спазват критериите, мъдрост и как тя се различава от глупост.
1. Цялостна екзистенциална любов;
2. почит към живота;
3. Спазването на принципите на човешкия живот и законите на Cosmic Мъдростта;
4. стриктно спазване на най-високите закона на мъдростта: "Прави на другите това, което искате за себе си" (Конфуций);
5. Възможността да предвиди бъдещето, способността да се предскаже хода на събитията;
6. Спазване на принципа на единството на думи и дела, мисъл и дело, и идеалният начин на живот;
7. Изкуството на извод въз основа на мъдростта на най-високо човешко съвършенство: добро здраве, хармония на духовно и материално богатство и пълнота на щастието в живота;
8. Усвояване на методите, техниките, духовните закони, за да се постигне успех, въз основа на мъдрост в живота;
9. Стремете се да се съглася с други хора, да уважават мнението му;
10. обхваща цялата истина, да се откажат от вярата, че винаги са прави и само вие сте носител на истината като последна инстанция;
11. Наблюдава мярката около;
12. Знаеш ли как да разпознават доброто и злото, правилното от неправилното и да действа в съответствие с истината, в името на доброто и справедливостта.
13. триумвират ще, ума и сърцето си талант да се научат да слушат повелите на сърцето (Абай), научете се да "мисли със сърцето си."
14. живо върху съвестта (Shakarim).