Лидерството като феномен на общуване на юноши, лидерство понятие в психологията - лидерство проблем
концепция Лидерство в психологията
На първо място, трябва да се въведе понятието "лидерство".
Лидерство - отношения на господство и подчинение, влияние и да следва системата на междуличностните отношения в групата. [5]
Лидерство - процес на въздействие върху членовете на групата за постигане на целите на групата [15].
Лидерът - лице, за което всички останали членове на групата, признават правото да се вземат най-важните решения, които засягат техните интереси и да определят посоката и характера на дейността на групата. [Пет]
Лидерът не само насочва и води последователите си, но иска да ги води, както и последователите не просто отиват за лидера, но също така искам да отида след него. 3. Freud разбира ръководство като двупосочен психологически процес: от една страна, на групата, от друга - на индивида. [11] В основата на тези процеси е способността на лидери, за да се привлекат възхищение, преклонение, любов. Почитането на хората от едно и също лице може да направи това лице лидер.
Така че, говорейки за лидерство, не можем да пропуснете значението на понятието художник, екип, класа, тъй като провеждането на това проучване, ние се справят с тези много обекти.
Колективен -. Група от хора, които са част от обществото, обединени от общи цели и близки мотиви съвместни дейности за развитие на едно общество [26]
А какво да кажем в класната стая? Този вид училищния персонал. Разбира се, тя е стабилна общност от хора с постоянна структура общуват помежду си. Но това е трудно да се каже присъствието на общите цели на студенти. Но след това може да се твърди, че целта генерира най-активност.
"Лидерството - това е тайнствен, неуловим качество. Съществуването му е лесно да се признае, че е трудно да се опише, още по-трудно да се използва на практика, и това вече е невъзможно да се създаде това качество в други, "- пише известният американски експерт в областта на управлението на Д. Кембъл. [34]
Говорейки за лидери, ние отбелязваме, че има два вида лидери в групата: формални и неформални.
Официално лидер - назначен лидер, който е надарен с правна сила да влияе на другите. [5]
Така например, те се причисляват към надзирателя на класния ръководител в класната стая. Или капитанът на четата назначен съветник в детски лагер. В някои случаи формалното лидер може да бъде избран от самата група и одобрени от ръководството. Но лидер надарен с определени функции и правомощия в рамките на законовите си пълномощия.
По време на работната група може да има формален лидер, но лидерски функции могат да бъдат изпълнявани от няколко души. Вече има справедливо определение за "неформален лидер".
Оптималната може да се разглежда ситуация, в която формални и неформални лидери - това е едно и също лице. В противен случай, всичко зависи от това как ще се промени отношенията между тях. [35]
Когато подредени колективно неформална структура се характеризира с обща цел (която не винаги е реализиран, и членовете на групата не винаги са свързани с решаването на проблемите на производство). Това от своя страна води до необходимостта от внимателно определени цели и намиране на решения за тях. Необходимостта от формулирането на цели и постигането на резултати в лидер, чиято задача и включва всички тези процедури, както и за управление на хора. В зависимост от влиянието му върху отборът може да се различават положителните от отрицателните (конструктивни и деструктивни) лидери.
Всеки лидер използва от различни методи и подходи за сближаване, организацията и мотивацията на групата. Тези подходи обикновено са разделени на групи, които се наричат стилове на лидерство (или лидерство). През 30-те години. ХХ век. Немски психолог K.Levin провежда серия от експерименти, на които идентифицират три лидерски стил са се превърнали в класика:
Демократическата стил. Този стил включва свободата и равенството на всички членове на групата. Лидерът е по отношение на всички други членове на групата, той е лицето на ръководството. Но разтвори група, взети заедно.
Либералният стил. Всеки човек реши, че той може да направи, своите ценности и интереси. Лидерът не е в тази ситуация, тъй като лидер - той е отстранен от ръководството.
теория на личностни черти;
ситуационна теория за лидерството;
хуманистична теория;
Основна и всеобщо признати от тях са три:
Теория на личностни черти (-ярките представители: EM Dubovskaya, Krichevsky RL, RD Mubinova), според която хората са родени лидери. Основателят на тази теория е английски психолог и антрополог Ф. Галтън, който предложи идеята за наследствеността в характера на лидерство. В основата на идеята положи вярата, че ако лидерът има качества, които са наследени и отличават го от другите, могат да бъдат идентифицирани тези качества. Въпреки това, в списъка на тези качества не може да достигне. Опитите да се направи списък на всички характеристики, присъщи на лидера, доведе до факта, че само 5% от личностни черти за броя на разследванията са били общи за лидерите. И се опитва да прогнозира действителното поведение на хората, които използват психологически тестове, въз основа на идеалната основа на "лидерски качества" направи и неуспешни опити и не съответстват на реалната ситуация. [35]
Въпреки че теорията и не дават пълна научна основа за успеха на отделни лидери, но той е поставил за отправна точка на изследването на този феномен. Също така, теорията имала практическо значение при разработването на процедури за подбор на кандидатите за ръководни длъжности. След като идентифицира ключовите характеристики, които трябва да има лидер. Ето малко списък от тях: самоконтрол, справедливост, постоянство, благоразумие, смелост и увереност в решенията, честност, прямота, смелост, хитър, знания, интелект, дипломация, умения говорене пред публика, комуникативни, организационни умения, сила (духовно), жизненост, целеустременост и т.н. [34]
Ситуацията ръководство теория (A. Meneghetti, F. Cardella, R. Дилтс). Според тази теория появата на лидера се разглежда като резултат от срещата предмет, място, време и обстоятелства. Това означава, че в различни конкретни ситуации на груповия живот на отделните членове, които се отличават най-малко се открояват в която и да е качество, но тъй като това е качеството и е необходимо с оглед на обстоятелствата, на лицето, което ги притежава се превръща в лидер. Интересното е, че теорията за ситуационно лидерство подчертава относителността на линии, присъщи на един лидер, и предполага, че по-качествено различни обстоятелства може да се наложи и качествено различни личностни черти на определени лица, които са и стават лидери.
Тази концепция не изглежда достатъчно убедителен изследователи. Дори е направен опит да се различи в него идентификацията на лидера като марионетка. За да се преодолее това ограничение реши да доведе САЩ учен Е. Хартли, който е предложен модификация на ситуацията теория: [36]
ако един човек се превръща в лидер в една ситуация, то тогава е възможно, че той би могъл да се превърне в друга;
в резултат на стереотипното възприемане на лидерите в една ситуация, считан от бандата като "лидери като цяло";
лидер е по-вероятно да се избере някой, който има мотивацията за постигане на това състояние.
Въпреки че ръководството на концепция Д. Хартли беше по-гъвкави в сравнение с наследствена теория, тя все още не е в състояние да придобие по-голяма яснота и строгост като научна теория за лидерство.
Мотивационна теория. Както бе споменато по-горе, човек, който се стреми да заеме мястото на лидер трябва да има някаква причина за това, т.е. мотиви.
Представители на тази версия -. S. Мичъл, С. Еванс и друга версия твърди, че ефективността на лидера зависи от неговото въздействие върху мотивацията на последователи за способността им да изпълняват по-продуктивни и удовлетворението от работата с опит в този процес.
Идеята включва специфичен процес структура liderskogo определя видовете поведение, лидер:
лидерство, успех ориентирани,
директива олово и др. [19]
В психологически литература, най-важният източник на мотивационна лидерство е общопризнато, необходимостта от властта. Но този подход към психологията на лидерство на всички външни безспорен не може да реши своя проблем с мотивацията. Желанието за власт е по-силна в някои хора, отколкото в другите; за мнозина тя е несъществуваща. Разберете причините за тези различия, е необходимо да се разбере кой и защо да се превърне в лидер.
В развитието на лидерството се използва, редица процедури:
Формиране на мотивация, т.е. устойчиво желание да се превърне в лидер ..;
развитието на самочувствие;
желание да вземат решения и да поемат отговорност;
последователност и постоянство в общи цели;
осъзнаване на собствените си способности, за да ги постигне.
Всеки има задължителни условия за лидерско поведение, но не всички, за съжаление, може да се намери как да се реализират в този аспект. Но, странно, за човешкото ръководството се обучават от ранна възраст, а оттам и необходимостта от разработване на качествата, които са присъщи на лидери: независимост, отговорност. Но това не е всичко за лидера. Вече споменах за това. Лидер в центъра на вниманието, така че е особено лидер в развитието на човека в юношеска възраст, когато детето просто изисква необикновено внимание, но и признаването на тяхната зрялост и независимост.
Странно интерес е феноменът на развитие на лидерски умения в юношеска възраст. проучванията за лидерство в юношеска възраст могат да бъдат разделени в три етапа:
ранния период - началото на ХХ век (20-30s), проблема с ръководството на деца, наблюдавани с помощта на понятието "vozhachestvo" такива изследователи: VP Watchmen, AS Zaluzhniy, BN El'konin, като се има предвид обществото е активно ангажиран в: А. Макаренко, NK Крупская;
в съвременния период очертани три проблема: естеството на лидерски потенциал (A.L.Umansky, OA Павлов); същността на характеристиките на лидерски компетенции; педагогически условия на развитие на лидерски качества (ТЕ Vezhevich, TL Hatckevich) [23].
Интересът към този феномен, предмет на разследването стана по време на началото на бързото развитие на почвознание като своеобразен и оригинален вид на детската психология.