Как да се организира стачка правилно

Strike понякога става единственият начин за постигане на "взаимно разбирателство" с управлението, която пренебрегва желанията на своите служители. Съгласно Кодекса на труда (по-нататък - TC), причината за това действие може да се забави или неплащане на заплати, дългото работно време, отказ да напуснат, и т.н. Моля, обърнете внимание: работодателят няма право да откаже да преговаря с организаторите на стачката ...

В процеса на организиране на стачка

• общо събрание на колектива;
• писмени искания към работодателя;
• Помирителна комисия;
• разногласия;
• писмено уведомяване на работодателя.

3 - Издърпайте исканията си в писмен вид до работодателя, че те имат правна сила. Изчакайте отговорът му. Той е длъжен да Ви отговорим в рамките на три дни.

4 - В случай на неуспех да направи отстъпки, организират отстъпчив комисия от представители на работодателя и работниците и служителите. Той трябва в срок от пет дни, за да разреши всичките си спорове. Ако го направи и се провали, уреждането на колективните трудови спорове чрез специален посредник от Министерството на труда. В случай, че тя също не е в състояние да направи, между воюващите страни подписват от така наречения списък на разногласия. За да разрешите конфликта участват както труда арбитраж.

5 - Ако конфликтът не бъде уреден, извършване на общо събрание на персонала и обяви дългоочакваното стачка. Гласувайте, за да бъде най-малко половината от публиката. Всички данни от заседанието записва в протокола.

6 - 10 дни преди датата на стачката, които да предупреждават работодателя за своето поведение в писмена форма. Име на датата и часа на началото на стачката, на прогнозния брой участници и продължителност. Между другото, законът не определя колко хора могат да вземат участие в стачката. Тя може да бъде цял екип, както и една служба или отдел.

Обърнете внимание на всички правни техническите организират стачка, в противен случай тя може да признае за незаконно и стачниците загубят работата си.

Но това обясни за това, като служителите на реда:

В съответствие с член 37 от българската Конституция признава правото на работниците на стачка като средство за уреждане на колективните трудови спорове.

Участието в стачката е доброволно. Никой не може да бъде принуждаван да участва или да не участват в стачката.

Тези, които принуждават служителите си да участват или да не участват в стачката, носят дисциплинарна, административна, наказателна отговорност ...

представители на работодателите не са имали правото да организират стачки и да участват в него.

Решението за участие на служителите на работодателя в стачката, обявена от синдиката (синдикалните сдружения), приета от събранието (конференция) на служителите на работодателя без помирителна процедура.

Събиране на работници на работодателя се счита за валидна, ако на него присъстват повече от половината от общия брой на работниците и служителите. Конференцията на служителите на работодателя се смята, че е компетентен, ако на него присъстват най-малко две трети от делегатите.

Работодателят е длъжен да предостави помещения и създаване на необходимите условия за провеждането на събранието (конференция) на работниците и служителите, както и няма право да се намесва в неговата (нейната) поведение.

Решението се счита за прието, ако са гласували за най-малко половината от служителите, присъстващи на заседанието (конференция). В невъзможност на срещата (конференция) работници представителен орган на работниците и служителите има право да приеме своето решение, като събира подписите на повече от половината от работниците в подкрепа на стачката.

За началото на предстоящата стачка трябва да бъде уведомен писмено не по-късно от пет работни дни на работодателя. За началото на стачката, обявена от синдиката (синдикалните сдружения), организациите на работодателите, както и други представители на работодателите трябва да бъдат предупредени писмено не по-късно от седем работни дни.

Съгласно чл. 413 от Кодекса на труда на българското решение за признаване на стачката незаконна е взето върховни съдилища на републики, териториални, окръжни, на федералните градове, от съдилищата автономна област и автономни райони, по искане на работодателя или на прокурора.

В съответствие с чл. 417 от Кодекса на труда на Република България предвижда дисциплинарна отговорност на служителите за незаконните стачки.

Представителният орган на работниците, заявявайки, не да се сложи край на стачката, след признаването на своя незаконен, е длъжен да обезщети вредите, причинени на работодателя незаконна стачката за своя сметка в размер, определен от съда.

В допълнение, за непозволено спиране на работа или изоставяне на мястото на работа, като средство за решаване на колективно или индивидуално лице трудов спор и осигуряване на безопасността на дейността, за обществото, ако тези действия (бездействие), забранени от федералния закон, както и организацията на техните действия (бездействия) на административна отговорност по чл. 20.26 от Административнопроцесуалния кодекс на Република България.