Гласни и diftongoidy - studopediya
гласна символи варира в своята изказване в поток реч, т.е. гласна е хетерогенна с акустична гледна точка. Все пак, това нехомогенност, причинен от влиянието на съседните звучи с фонемното перспектива маловажно; за говорещия и слушателя, той остава невидим.
Дифтонг - комбинация от две гласни в една сричка, функционират като единен, сложни единици озвучителна система.
Признаване на основния фонетичен дифтонга се смята, че е комбинация от две гласни е една сричка. Тези звуци са често ярко контрастиращи качество. Напр. отворени гласни комбинирани със затворен: [Ани]; neogublennye с лабиален [ANU]; но евентуално комбинация от гласни, подобни на шарнирно [ONU, ENI, Uno].
Необходимо е да се направи разграничение между 3 вида дифтонги:
1. Падащи (низходящо) дифтонги, където като гласни срички предшестват други върховете sozvuchaschemu, т.е. връх е в елемента първата сричка дифтонг (немски Maus [Manos] -. мишка, Eis [Anes] - лед)
2. повишаващите дифтонги, когато, напротив, на срещата на върха следва гласна sozvuchaschim (испански puedo [Pune # 273; о] - аз.)
3. равновесие контролирани неустойчиво равновесие, така че е невъзможно да се направи разграничение коя от двете гласни е връх (Lett meita [meita] -. Дъщерята)
LV Szczerba се счита за първите два вида фалшиви дифтонги, защото Компоненти на еднаква стойност - един от тях е роб; трети тип, наречен истински дифтонг него, т.е. двата компонента при запазване на целостта на сричките са фонетично еквивалентни.
Фонемна дифтонги лечение представлява едно от най-трудните проблеми в фонетичен. Въпросът дали дифтонга е комбинация от две отделни фонеми или фонетично комплекс е един фонема. Като цяло, този въпрос е специален случай на общия проблем за разделяне на потока реч. Както споменахме, най-силният фактор е морфологичния деление. Само когато подходяща комбинация phonematic, можем да говорим за това как дифтонг фонемното единица. Гласни никога не са морфологично разчленени. Няма такова слово, в което ще се проведе морфологични граници между отделните компоненти на дифтонга. Невъзможно е да дам един пример, когато компонент на дифтонга обърна независим морфологична единица.
В българска получава [da¹] пея [po¹] (в фонемното транскрипция / daj /, / POJ / свързване ах. О изразен равномерно движение вербална, в който вторият компонент е намалена с не-силабичен [¹]. Двугласните [¹], [ع] phonemically разгражда. Достатъчно е да се спрягат тези глаголи, за да видите, че и двата компонента на дифтонга имат различни морфологични характеристики, принадлежащи към различни морфеми.
В настоящите напрегнати глаголи обсъдени по-горе гранични срички простира в дифтонги: / PA-СП / пея получаване на / га-СП /.
По този начин, от гледна точка на пренасяне български дифтонги на са phonemically разпадащ се, т.е. Те са комбинация от две фонеми са получени от две независими единици.
То. Думата Mai / грива / дифтонг е винаги в една и съща сричка, т.е. тук дифтонг е единичен фонема. В немския език, за разлика от българския, дифтонги никога не се върнете на две независими единици.
Това са методите и критериите, които трябва да се използват по време на лечението на фонемни дифтонги, при определяне на техния monofonemnogo или biofonemnogo характер.
Така, разликата между diftongoidom и дифтонг е, че първата е гласна с нюанси в началото или в края, а втората - комбинация от две гласни съставляващи една сричка.