Ендокринната система 1
Общи понятия за хормонална регулация.
Съществуват няколко вида на хуморален комуникация между клетките. В някои случаи, клетките секретират вещества, които имат специфичен ефект върху една и съща клетка. Този механизъм се нарича автокринна регулация. В случаите, когато се секретира агент действа върху съседните клетки, предполага паракринен регулиране. Най-накрая в многоклетъчни организми функционират ендокринна система. И двата гръбначни и безгръбначни животни са се специализирали жлезите с вътрешна секреция (ендокринните жлези). Химически пратеници секретирани от жлези такива и доставени кръвта до отдалечени целеви тъкани се наричат хормони. Ако посредникът се секретира в кръвта от нервните клетки, ние говорим за невроендокринната система.
Между невротрансмитери и хормони има ясна структурна диференциация. В някои случаи, някои молекули изпълняват функцията на невротрансмитер, а в други същите или много сходни молекули могат да действат като хормони. Основната разлика между две функционални. Невротрансмитерите действат много бързо в синаптичната цепнатина на малко разстояние, тогава сигналът хормони се предава чрез кръвта и междуклетъчната течност е много по-бавно и по време на дълги разстояния.
От химична структура на повечето хормони намерени в многоклетъчни животни, могат да бъдат отнесени към една от четирите групи вещества: 1) амини. 2) простагландини. 3) стероиди и 4) пептиди (протеини). Най-проста структура амини, които вече сме считани във връзка с тяхната посредник функция. Простагландините са по-сложни - това циклични производни на ненаситени мастни киселини, предимно арахидонова киселина. Стероидни хормони са производни на полициклични въглеводороди, всички от които са образувани от един общ предшественик - холестерол. Най-сложни и големи молекули включват пептидни и протеинови хормони.
Основната ендокринна жлеза, наречена хипофизната жлеза. който се състои от задния дял, наречен неврохипофизата. и предния лоб или аденохипофизата. Хипофизата извлича най-малко 9 хормони, много от които регулират активността на други ендокринни жлези. Сам хипофизата от своя страна се контролира от невросекреторни клетките на хипоталамуса - отдел се намира в основата на мозъка горе хипофизната жлеза. Тези клетки отговарят на сензора сигнали от различни части на тялото, като по този начин зацепване в невроендокринни рефлекси. регулират различни функции, включително терморегулаторна функция, осморегулацията, контролират сексуалните цикли.
Хормоните на неврохи-пофизата. В неврохипофизата отделя две важни хормони. Това нонапептиди (9 амино киселина), окситоцин и вазопресин. които са резултат от общо хидролиза на прекурсора, произведени в хипоталамуса. Окситоцинът регулира тонуса на гладката мускулатура, особено на мускулите на матката на бременни жени, и поради тази причина се използва като лекарствено средство за предизвикване на раждането. Вазопресин повишава кръвното налягане, като действа бавно и за дълго време. Този хормон оказва силно влияние върху обмяната на вода-сол, намаляване диуреза (урина). Следователно, вазопресин се нарича антидиуретичен хормон (ADH). С липсата на увеличение на урина и се развива безвкусен диабет.
Хормони на аденохипофизата. Аденохипофизата образува хормони, регулиращи активността на други ендокринни жлези и хормони действат директно върху тъканта-мишена. Първата група включва:
-адренокортикотропен хормон (АСТН). стимулиране на синтеза и секрецията на стероидни хормони от кората на надбъбречната жлеза;
-тироид-стимулиращ хормон (TSH). Той стимулира синтеза и секрецията на тиреоидни хормони от щитовидната жлеза
-гонадотропните хормони - фоликулостимулиращ хормон (FSH) и лутеинизиращ хормон (LH). действа от половите жлези. FSH стимулира яйчниците и впоследствие напускат естрогени (женски полови хормони), както и на тестисите растежа и сперматогенезата (за мъжете). LH при жени предизвиква периодично освобождаване на яйца от яйчниците (овулация) и развитието след това жълтото тяло секретиращи стероид хормон прогестерон. При мъжете, LH насърчава развитието на Лайдиговите клетки в тестисите, които произвеждат андрогените (мъжки полови хормони).
Аденохипофизата хормони, които действат върху прицелната тъкан директно:
-растежен хормон (GH) или растежен хормон, стимулиращ РНК и белтъчния синтез и растеж на всички тъкани;
-Пролактинът - стимулира синтеза на млечен протеин и развитието на млечните жлези.
-меланоцит стимулиращ хормон (MSH) - стимулира отлагането на пигмента меланин в кожата.
Изолиране на предния дял на хипофизата хормони е регулиран rilizing- (liberiny) и инхибитори (статини) хипоталамични фактори. 6 известни освобождаващи фактори (RF). Това TTG-RH, LH-RH, GH-RH, MSH-RF, и RF пролактин гонадотропин-RH (един до два гонадотропните хормони FSH и LH) и 3 инхибиторен фактор - соматостатин (ST-IF) melanostatin (MSG- IF), prolaktostatin.
Циркулиращи хормони в кръвта може да действа на хипофизата или чрез инхибиране на освобождаването на тропически хормони, или на хипоталамуса за намаляване на отделянето на кортикотропин освобождаващ фактор. Този регламент на принципа на отрицателната обратна връзка, като се гарантира поддържането на необходимото ниво на хормони. Секс стероидни хормони (естрогени, андрогени, прогестерон) имат инхибиторен ефект върху секрецията на ниво гонадотропин-RF на хипоталамуса. Съгласно принципа на отрицателната обратна връзка са хормонални контрацептиви. Най-често срещаните контрацептиви са комбинация от естроген и прогестерон, което въведение в началото на менструалния цикъл потиска производството на LH и овулацията не се случва. Вместо това, естествените хормони се използват техните производни, които не са унищожени от черния дроб и са ефективни, когато се прилагат орално.
Надбъбречните жлези. разположен около бъбреците, се състои от два вида жлезиста тъкан външната кора и вътрешната мозък. Той действа върху надбъбречната кора АСТН, който стимулира него синтез и секреция на холестерол на цяла група от стероиди. Тази група включва: минералокортикоиден (алдостерон начин Ch.) Регулиране бъбречна функция; глюкокортикоиди (кортизол). с широк спектър на действие, включително противовъзпалително. Глюкокортикоидите допринасят за мобилизиране на енергийните ресурси в отговор на различни видове стрес. Атрофия или увреждане водят до болест на Addison адренокортикална (първична надбъбречна недостатъчност) когато намалява синтеза на алдостерон и кортизол. Това води до сънливост, мускулна слабост, намален отговор на стреса и хипогликемия. В резултат на отрицателната обратна връзка намалява кортизол се увеличава секрецията на хипофизата АСТН и MSH (двете хормони са образувани от един общ предшественик протеин - proopiemelanokortina), което води до отлагането на пигмент в кожата.
Пример за хронично повишена синтеза на кортизол, причинени повишена секреция на АСТН, е синдром на Кушинг. При пациенти с този синдром се характеризира с луна лице, измършавяване на крайниците, и отлагането на мазнини в кръста, лицето и шията. Такива пациенти са податливи на инфекция, причинена от имунна недостатъчност и често страдат от диабет. Повишена секреция на кортикостероиди също води до задържане на натрий и хипертония.
В сърцевината на надбъбречната жлеза т.нар хромафинови клетки синтезират катехоламини адреналин и норадреналин. В повечето тъкани катехоламини предизвика подобен ефект, по-специално, адреналин и норадреналин акт еднакво на кожни съдове (тесен) размер и кръвното налягане (Увеличение) инхибират чревната подвижност. Въпреки това, някои съдове, като скелетните мускули, коронарна адреналин разширява. Разликата в експлоатация се дължи на катехоламини, епинефрин, че се свързва предимно с # 946; -adrenergicheskimi рецептори, аденилат циклаза се активира в същото време, и с норепинефрин # 945; -adrenergicheskimi рецептори, в този случай, циклаза аденилат се инхибира и повишени вътреклетъчни Са2 + нива. Известен рядко заболяване - доброкачествен тумор феохромоцитом. излъчвана от хромафинна клетки. Това заболяване се характеризира с пристъпи на рязко повишаване на кръвното налягане (до 300 mm Hg. V.), в резултат на периодично освобождаване на тумор в кръвния поток значителни количества от адреналин и норадреналин.
щитовидната жлеза секретира тироидни хормони (L-тироксин и трийодтиронин). които влияят на черния дроб, бъбреците, сърцето, нервната система и скелетните мускули чрез стимулиране на клетъчното дишане и метаболизма, което води до увеличаване на производството на топлина, и играе важна роля в терморегулацията. Действайки във връзка с растежен хормон, тироидни хормони стимулират синтеза на протеини по време на развитието. Всички тироидни хормони съдържат йод и да настъпи човешки щитовидната обичайно дневен прием на йод синтез трябва да бъде около 150 мкг. щитовидната жлеза се съдържа доставка на тироидни хормони, които в нарушение на синтез техните процеси, например, поради недостатъчен прием на йод, могат да покриват нуждите на организма в продължение на няколко месеца. с допълнително липса на йод в тялото развива хипотиреоидизъм. Хипотиреоидизъм забавя всички метаболитни процеси, които от своя страна води до по-бавна реакция на организма към различни външни стимули и умора. При възрастни, тези симптоми са напълно отстранени с помощта на терапевтично приложение на хормони на щитовидната жлеза. При деца, хипотиреоидизъм води до забавено физическо и психическо развитие на организма (кретенизъм). В някои райони с ендемични кретенизъм, недостиг на йод е много чести. Понастоящем, за да се предотврати използването на хипотиреоидизъм съответните йодни профилактика, например, натриев йодид се прибавя към солта.
С увеличаване секрецията на хормони на щитовидната жлеза развива хипертиреоидизъм ( "заболяване, хипертиреоидизъм, базедова Грейвс синдром). Това значително увеличава разхода на тъкан кислород, което е придружено от симптоми като нервност, тахикардия, тремор (треперене пръсти, крайници, клепачи,) изпотяване, топлина непоносимост, ниска температура, умора, загуба на тегло, exophthalmos. Кожата на пациенти с нежна, влажна, тънка коса, изобилие от падане, тънки нокти, чуплива. Според много експерти водеща роля в развитието на tiretoksikozov има психологическа травма и при синдром на Graves '- автоимунна реакция.